Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман.
По време на османското владичество манастирът е неколкократно опожаряван. Възстановен е изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф, който рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота". Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанария със седем камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от същият майстор.
Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
