Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора. През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век.
Основната крепост е на Царевец, където са били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. В крепостта е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак и се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула, където е държан в плен император Балдуин.
Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа - официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор.Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне".
След Освобождението във Велико Търново се провежда Учредителното събрание през 1879.г и се приема Търновската конституция. Тогава е избран град София за столица на България.
