Преображенският манастир, един от най-големите и ценни български манастири, е свидетелство за богатата история и културно наследство на страната. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър в зашеметяваща скалиста местност на брега на Янтра на 7 км. от Велико Търново.
История и архитектура на Преображенския манастир
Историята на обителта датира от IX век, когато е възникнал като част от Ватопедския манастир в Атон. Основаването му като автономен манастир се случва през 1360 г. по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Преображенският манастир се превръща във важен културен и просветен център по времето на Второто българско царство.
По време на османското владение на българските земи, манастирът е неколкократно опожаряван. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика. Пълното възстановяване на манастира продължава до 1882 г., Великият майстор Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Той построява и подземния параклис „Св. Андрей Първозвани“, а през 1863 г. е завършена малката църква „Благовещение“.
Стенописите и иконите в главната манастирска църква са дело на друг колос на Българското Възраждане – Захари Зограф. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида Захари Зограф изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“. Ценни са и фреските „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“, „Тайната вечеря“. Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанария със седем камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от същият майстор.
Преображенски манастир в днешни дни
Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството и наред с крепостта Царевец е популярна туристическа забележителнст, задължително посещавана от всеки гост на някогашната столица на България Велико Търново. Същевременно с това, обителта е действащ мъжки манастир.
В манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преображенският манастир изиграва важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Бил е културно-просветен център и убежище на много родолюбиви българи и революционери. В годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница.
Какво интересно в района на Преображенски манастир „Свето Преображение“?
- Екопътека до Преображенския манастир - близо до Велико Търново
- Регионален исторически музей (Велико Търново)
- Екопътека Камъка - Горна Оряховица - близо до Горна Оряховица
- Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)“
- Еко стадион Пишмана - близо до Велико Търново
- Язовир Мотела - близо до Велико Търново
- Хотнишката екопътека - близо до Велико Търново
- Исторически музей (Дряново)
- Музей „Кольо Фичето“ (Дряново)
