Деветашката пещера, дълга 2442 метра, се намира в Деветашкото плато на 1,5 км северозападно от село Деветаки на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.
Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Грандиозният и полуелипсовиден вход с размери 30х35 метра води в галерия, която се разширява и образува най-голямата пещерна зала в България. Осветена от 7 отвора (наричани от местното население „окната“), залата заема площ от 25 000 кв. метра.
Максималната височина на тавана е при окното „Кошерището“ /58 метра/, а най-голямото „окно“ с размери 73х48 метра е „Киликът“ с височина 51 метра. Обемът на залата е 643 000 кв.метра, което я прави съизмерима с големите зали в света и най-голямата на Балканския полуостров. На места водният поток образува различни по големина и дълбочина езера. Няколко синтрови прага с височина от 5-8 метра в тъмната част на пещерата и езерата са естествени препятствия по пътя на пещерняка. Показателни са първите проучвания на инж. Павел Петров, който за пръв път използва саморъчно направени разглобяеми дървени лодки, прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Температурата на водата е 9-13°. Водите на Деветашката пещера излизат от 14 извора, като една част от тях през лятото пресъхва, а дебитът на останалите намалява.
Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж.Бейкър, пещерата е проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Актуалната карта на пещерата е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З.Илиев, Ц.Остромски, И.Тачев и други пещерняци от София.
Деветашката пещера е едно от трите най-значими подземни местообитания на прилепи в Европа. До момента от Деветашката пещера са известни 45 вида животни. В този брой не са включени някои видове птици като бухал, горска улулица, скална лястовица, блед бързолет, червеноопашка, които правят гнездата си в скалите около входа. Три от споменатите 45 вида са триглобионти: мокрицата Trichoniscus tenebrarum, обитаващият пещери родственик на мамарците Niphargus bureshi и многоножката Lithobius tiasnatensis. Двадесет и един вида са триглофилите, включително 11 вида прилепи. Останалите 21 вида са триглоксени.
Деветашката пещера е уникален природен и културен феномен. Добрите условия за живот привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Съседството с р.Осъм, изобилието от гори, пасища и плодородни земи, благоприятстват нейното заселване. Пещерата е паметник на културата и защитен природен обект с национално и международно значение.
Какво интересно в района на Деветашка пещера?
- Езеро Йоглав - близо до Ловеч
- Кърпачево блато - близо до Ловеч
- Къкринско ханче
- Крушунски водопади - близо до Ловеч
- Екопътека През очите на времето - история и природа - близо до Kрушуна
- Зоологическа градина - Ловеч - близо до Ловеч
- Музей на СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)
- Регионален исторически музей, Ловеч
- Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“
- Музей „Васил Левски“ (Ловеч)
