Бачо Киро е името на една от най-посещаваните пещери в България. Това е първата пещера благоустроена за посетители в страната (през 1937г.). Три години по-късно в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро, пещерата получава своето име. Впечатлява посетителите си с удивителни карстови образувания и форми. В нея са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (разумни хора) в Европа – оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. През 1962г. пещерата е обявена за природна забележителност.
Къде се намира и как е формирана пещера Бачо Киро
Пещера Бачо Киро е разположена на около 15км. североизточно от гр. Габрово и 6км. южно от гр. Дряново. Само на 300м. от Дряновски манастир, пещерата е привлекателна дестинация за хиляди туристи.
Изваяна от природата в отвесна варовикова скала, висока 25м. на 335 метра надморска височина, между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андъка. Основна роля за формиране на пещерата имат водите на река Дряновска. Преди повече от 1.8млн.г., в началото на кватернера, речните води оформят пещерните галерии и зали. В последствие карстовите води намират пролуки по пукнатини и така започва бавното, и постепенно развитие на пещерата. Извайването на красивите й форми – сталактити, сталагмити и сталактони, отнема стотици хиляди години.
Проучвания в пещера Бачо Киро
Първите проучвания в пещерата започват през 1890г. от чешкият изследовател и тогавашен учител в Априловската гимназия в Габрово – Степан Юринич. По-късно пещерата привлича и вниманието чешките братя Херман и Карел Шкорпил – историци и основатели на научната археология в България.
Първите проучвания в пещерата започват през 1890г. от чешкият изследовател и тогавашен учител в Априловската гимназия в Габрово – Степан Юринич. По-късно пещерата привлича и вниманието чешките братя Херман и Карел Шкорпил – историци и основатели на научната археология в България.
През 1937г. българският палеонтолог Рафаил Попов прокарва няколко сондажа до входа на пещерата и на 200м. навътре. Година по-късно съвместно с англо-американска експедиция на проф. Дороти Гарод, установяват находки на огромен скелет на пещерна мечка. Тези животни са достигали около 3м. височина, което означава, че са били сред най-едрите животни в Европа. Скелетът е открит на 300м от входа на пещерата и днес мястото е известно като Мечата поляна.
През периода 1971-1975г. са проведени археологически прочувания от полско-български изследователи, при които са открити останки от човек, накити, кремъчни и костни оръдия.
Посещение на пещера Бачо Киро
Пещерата представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3600 м. По този показател се нарежда на 13-то място в страната. Може да се насладите на причудливите й форми само 900м навътре. Като ще имате възможност да изберете къс маршрут с времетраене 25-30 минути или дълъг маршрут, който ще ви отнеме между 60 и 70 минути.
По късия маршрут може да тръгнете индивидуално или да изчакате група, която се пуска през 30мин. За дългата разходка ще трябва да изчакате група и задължително ще бъдете придружени от екскурзовод.
Пещерата е снабдена с ефектно осветление и това ще ви даде възможност да се насладите пълноценно на причудливите образувания на природата – Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополите , Езерото на щастието, Концертна зала, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Зала на Поп Харитон, Пещерното ухо, Чистилището, Трона и други. В най-отдалечената зала – Приемната, ще видите нещо изумително – осем метров сталактон.
Какво интересно в района на Пещера Бачо Киро?
- Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ - близо до Велико Търново
- Исторически музей (Дряново)
- Музей „Кольо Фичето“ (Дряново)
- Екопътека Пейката на любовта - близо до Дряново
- Дряновска екопътека - близо до Дряново
- Соколски манастир Успение Богородично - близо до Велико Търново
- Екопътека Трявна - АИР Боженци - близо до Трявна
- Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
- Екопътека Римският път - близо до Божженци
- Боженци - историко-архитектурен резерват - близо до Габрово
